Съществуването на село Прогорелец (дн с.Якимово), след погрома на Чипровското въстание и заличаването му като селище в турските регистри, съвпада с българското възраждане – 1762 година, когато Паисий Хилендарски създава своята „История славянобългарска“, пробуди българския народ за просвещение.
През 1857 година, почти осемнадесет години след пристигането си в селото за енорийски свещеник, поп Алексо построява нова църква с разрешението на старата която получава името „Свето вознесение Господне“. В нейния двор се изгражда килия за нуждите на образованието и така поставя началото на образователното дело в селото .
През 1861 година поп Алексо довежда от Берковица родамирския монах Зинови Петров , който става един от първите и значими учители в килийното училище. След него учител бил Атанас Бетов, когото прогорелчани избират след тригодишно учителстване за старшина на селото.
След смъртта на поп Алексо мястото му заема неговият син, поп Станко , който се заема дейно с образователното дело и през 1872 година приема за учител Никола Живков от В.Търново. Той е бил с много високо за времето си образование а неговия брат бил поборник за свобода и министър на просвещението в правителството на Стефан Стамболов. Даскал Никола станал любимец на селото, защото с педагогически подход, умения и блага дума насърчавал децата да идват на училище, учил ги търпеливо да пеят песни и да маршируват, показвал им различни гимнастически упражнения и игри, възпитавал в тях родолюбие. Пръв въвежда предучилищната забавачница и реформира образователното дело в селото .
След разкриването на Ломското съзаклятие и провала на делото му в килийното училище идва Алекси Попангелов от с. Котеновци, който е племенник на Поп Станко. Този младеж, след като учи известно време в Белград, завършва и „Роберт колеус“ в Цариград и бил един от най-просветените хора в околията.
След освобождението един от най- дейните будители и просветители в селото бил Първан Белчов, който бил дългогодишен учител и секретар на общината.
В края на XIX век, през 1897 година, по настояване на поп Станко образователното дело в селото придобива статута на светско образование, като за това голяма финансова помощ оказва и Георги Ценков. Той притежава огромни площи орана земя в селото и печели давайки я под наем на местните жители.
Дарява голяма сума за построяване на сградата, ползвана за прогимназия, а по късно и за детска градина.
Новото светско училище получава името на български възрожденец, книжовник и учен - Д-р Петър Берон.
След деветосептемврийския преврат през 1944 година развитието на земеделието било невероятни бурно. Това наложило в селото да бъде разкрито земеделско училище, което осигурява крачка напред в повишаване културата и равнището на селскостопанската работа.
Откриването на гимназиална степен в училището отворило широко вратите за средно и висше образувание и давало възможност на младите хора от всички слоеве на населението да реализират мечтите си .
В това време, в първите години на XXI век поради рязко променените демографски характеристики на съвременното общество училището придобива последователно статут на средно учебно заведение, а през 2013 година с разрешението на МОН и на средно общообразователно училище с прием на ученици в IX и X клас.
През учебната 2017/2018 г. бе направен прием в осми клас с профил „Софтуерни и хардуерни науки“ - срок на обучение 5 години.